... вместо "Добро утро"



Увод: Всеки средностатистически човек, който прави всякакви усилия да се издигне по стълбата на кариерното развитие, за да обезпечи съществуването си, със сигурност ще разкаже същата история..
.............................. ............................. ..................... ............................. ....................... .
Мъчи ли ви нещо?! Като например „До къде трябва да стигна в това да оставям, себе си под всичко, с цената да остана на рингa?! До кога трябва да търпя и къде да начертая линията за човешкото в отношенията?!
.................................. .................................. ...................... ............................................... .
Шефове, шефки.... много настроения, много искания, много лъжи, прикриване, лицемерие, зад кулисни игри и много малко истина в обещанията....

Ако съм на тяхно място и аз ли ще съм такава.?
Със сигурност НЕ!

Послепис: Дори и това, което казах е много..
Нали трябва да си мълчим, ако искаме да получим месечният чек, който ще плати сметките за ток...

...тъжна гледка....

Kseny

Годишнина...

Любовта е красиво нещо...

Разсмива те, обича те, прегръща те, кара те да мечтаеш... Тя е добра с теб!

Времето има ли място в тази идилия?!

Дали има или не, факт е обаче, че ние с Макс навършихме една година откакто живеем заедно и гледаме в една посока...

Честита ни Годишнина! 28-29.11.2007 год.

И нека тя да бъде началото на по-доброто ни съвместно АЗ!

Истина....

Слънцето изгря,
слънцето се скри,
а под него - нищо ново.


Ние сме сега нашите мечти от някога преди.

За теб не знам,
но аз бях сам
почти през всички тези дни.


Колко съм раздал,
колко съм отнел,
времето ще заличи...

Но никой не успя
в мен да промени
твоите черти...

Приказка за лека нощ.......

В ежедневие пълно с препятствия и предизвикателства,
В живот оставящ те пред постоянен избор пред загуба или по-голяма загуба,
пред хората – близки и приятели, колеги, познати и непознати...
Пред всичко и във всичко ВСЕКИ е НЯКОЙ....


ДАЛИ?!?...

......това съм аз?!?........


Понякога „възрастните са много странни..“ /Димитър/

„Дали за теб съм пак онази, същата.. “/Мария/

„За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори.. “/Елена Стойчева/

„Всичко било е на сън..“/DH Group/..

Въртят се цитати в главата ми и незная как да започна тази приказка..ще опитам пак..

Имало едно време..Едно момиче, един живот и едни приятели.. много познати...

„На моята планета всичко е много малко“ ..имам един бамбук, една идея, една песен и един човек..

Казвам се Ксения, а отскоро Ксения Кузманова и обичам да работя и да научавам нови неща, защото имам нужда да се чувствам значима.. Работя и уча постоянно и го правя много добре. Когато се огледам наоколо виждам много хора. Може би някои бързат...Студено ми е, но скоро ще се прибера вкъщи и ще се стопля.

Родена съм през лятото и съм живяла все на топло .. и ..пораснах. Хубаво е да пораснеш, за да имаш приятели, да получаваш благодарности за свършената работа, за хубавата работа..Хубаво е да плачеш, когато си щастлив и да се смееш, когато те боли. Хубаво е да радваш хора и да ги караш да чувстват..

Да обичаш всички и да помагаш на целия свят, а после леко да се отпуснеш на любимото си легло и пак да си кажеш „Боже колко обичам тези хора“..

Да създаваш емоция и хъс в работата си и да успееш да вдигнеш телефона си поне 500 пъти на ден.. Това е моят личен живот или поне този, който най-много бленувам..

Обичам шоколад, рози и бяло вино...Нежна, неподправена и готова да преобърна целия свят, за да бъда доволна от себе си..Стил, красота, емоция и професионализъм..
„Чистосърдечна, умна, искренна, чувствена, нежна, чаровна и винаги влюбена..“
„Раздвоена, плаха, нерешителна понякога, прекалено всеотдайна..“
Дано времето превърне последните ми думи, в прах.. /Александър/
„Трябва ли душа красива, в красиво тяло да е скрита, за да радва хората?“/Евелина Щерева/
Ако можех.., но не мога ..- ..вече казах, да правя по-добре нещо, повече от ТОВА..„
Понякога ще идвам в съня ти..нежно и непринудено“ /Максим Савов/
„Спри, не си отивай..“/21.10.2007г. - 7:30ч. Испания/
„Не съм в ред..“ / Валенсия/
„Защо са ви толкова много рози..?!?

Участваха:
Димитър – брат ми
Мария – сестра ми
Елена Стойчева – приятелка и пътеводител
DH Group – моето бойно кръщене
Александър – добър приятел
Евелина Щерева – близка, вярна и обичана приятелка
Максим Савов – любов
Валенсия – любимо същество и добра приятелка


Послепис: Хората около нас, техните думи, очите им – това сме ние..


...из М.Попова. и Kseny