Бухара – непокътнатият град-храм !
Интересно:
В продължение на векове Бухара се смята за център на
магията и последователите на учението „суфи“, чийто най-
ярък представител бил Баховудин Накшбанд или „човекът,
който кара нещастието да си отива“, който ръководил
суфитският орден. Легендите разказват, че в този орден е
бил и прочутият Настрадин Ходжа – хитрецът, за който четем
в приказките. Сам по себе си, градът е като един манастир
на вечността. Това е градът с множество, неизброими джамии
и свещенни центрове, всеки от който с визия на произведение
на изкуството. Всяка сграда, с кулообразен покрив, т.нар.
„таки“, всеки дом, всичко напомня за култа към религията и
традицията.
Градът е изумителен – това е градът, в който съм родена,
и макар и малко сив, той си съдържа своя чар! Домовете в
Бухара представляват картина от глинени къщички, с врати,
които никога не се заключват, направени от лек материал, с
цел само да предпазват от комари, и една преградна врата-
която се затваря само в студените месеци. През мрежата на
вътрешната врата се виждат обувките на приятно и спокойно
семейство, седнало на ниски столчета, пред ниски маси,
вечерят и гледат телевизия. По комините на къщите ще
забележите цели семейства щъркели, които са символ на
надежда за града. Правиш крачка в страни, от улицата и
виждаш истинска работилница на занаятчии и направо в
краката ти множество глинени съдове. Града в отдалечените
му квартали не е много осветен и разходката ти напомня за
картина от миналият век – сякаш непокътната от тогава. Една
от забележителностите на града са градските пазари. Един от
най- интересните от тях е този, който се намира в
местността Аркон. Казва се Чор Бакр, в превод името му
означава „Четирите Свята“. Работата е там, че на мястото,
където е разположен този пазар, през ХVI – ХVIII, са били
настанени седем различни мюсюлмански местности, с могилите
им, от които в съвремието са се запазили само четири.
Пазара по настоящем представлява много, на гъсто
разположени сергии, от които можете да си купите остри,
издялкани с орнаменти ножове, ориенталски шалове и килими,
съдове със позлатена украса и множество керамични изделия,
сувенири от дърво, изрисувани с традиционните сини
плетеници и разнообразни имитации на произведения на
изкуството.Погледнете ли с птичи поглед, пазара, ще видите
сгради, с много интересна архитектура и много тунели и
безистени, направени, за търговците, за да могат да
разполагат стоките си и в дъждовните периоди. Това, което
най-много ще ви впечетли е, че в края на този пазар се
разполага един огромен озеленен парк, с минарет в средата с
дървета, поляни и потоци и настроен на места с малки
фамилни къщички. Зеленината на тази картина прави изумяващ
контраст, на гледката до момента.
Следващата задължителна спирка е в Двореца на Емира на Бухара–Ситораи Мохи
Хосса. Удивително място! Най-интересното за него е факта, че е построен през 1918
година, в европейски стил, но още по интересното е, че е разделен отвътре, по
източна линия, на мъжка и женска част. Друг, доста необичаем факт, е че има толкова много смесени стилове– отвън прилича на тези дворци, които ние познаваме, а
отвътре е в напълно азиатски стил.
