Днес направихме една страхотна инициатива!!!
Аз и клоуна Иван Събчев (работи в детския център над ChillOut Cafe и забавлява деца на рожденните им дни) отидохме в Болница ВМИ в Онкологичното отделение и започнахме да радваме децата с бонбони, близалки и други лакомства и да надуваме балони.
Още от вратата, с влизането ни видях едно разплакано малко момченце с майка си, които стояха пред лекарски кабинет и ние с клоуна Иван отидохме до него, вързахме му балон, дадохме му сладки и се заиграхме. След това, влязохме в отделенията и видяхме толкова много малки сладури и започнахме с всички да си говорим и да ги веселим.
Няколко от лекарите, сестрите и родителите на децата идваха да ни питат някаква организация ли сме или Червен кръст и когато им казвахме, че е наша доброволна инициатива много се учудваха, защото при тях това много рядко се случвало или ако се случва то е на 1 юни или Коледа... Много ме озадачиха тези неща. Ужасно е...
Защо трябва да е празник, за да се сетиш за мъката в страната ни? Защо само ако на теб или на твой близък се случи такава трагедия се замисляш и виждаш цялата тази мъка с дечицата?
Незная как да обясня днешното си преживяване..
Толкова много малки усмивки и толкова много любов!
Аз и клоуна Иван Събчев (работи в детския център над ChillOut Cafe и забавлява деца на рожденните им дни) отидохме в Болница ВМИ в Онкологичното отделение и започнахме да радваме децата с бонбони, близалки и други лакомства и да надуваме балони.
Още от вратата, с влизането ни видях едно разплакано малко момченце с майка си, които стояха пред лекарски кабинет и ние с клоуна Иван отидохме до него, вързахме му балон, дадохме му сладки и се заиграхме. След това, влязохме в отделенията и видяхме толкова много малки сладури и започнахме с всички да си говорим и да ги веселим.
Няколко от лекарите, сестрите и родителите на децата идваха да ни питат някаква организация ли сме или Червен кръст и когато им казвахме, че е наша доброволна инициатива много се учудваха, защото при тях това много рядко се случвало или ако се случва то е на 1 юни или Коледа... Много ме озадачиха тези неща. Ужасно е...
Защо трябва да е празник, за да се сетиш за мъката в страната ни? Защо само ако на теб или на твой близък се случи такава трагедия се замисляш и виждаш цялата тази мъка с дечицата?
Незная как да обясня днешното си преживяване..
Толкова много малки усмивки и толкова много любов!
*P.S. - Детето на снимката с мен е моето малко приятелче Венци, което е най-усмихнатият ангел на света!!!
Снимката НЕ е свързана с инициативата.
