Аделина Коджабашева - Нуждаеща се от средства за спешна животоспасяваща операция в Германия


Аделина Делянова Коджабашева
възраст: 19 години
Град: Бургас



ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С АДИ


ANGELS FOR ADI @FACEBOOK



Обръщамe се към всички хора, фирми, фондации с надежда за помощ, морална и финансова подкрепа.


Аделина Коджабашева на 19 години се нужадае спешно от средства за извършването на животоспасяваща операция в Германия. Изискваната непосилна сума за нас от клиника Щутгард Германия е в размер на: 150 000 евро.

Описание на диагнозата: рядко срещано заболяване на костта – конвентионален остеосарком / остеобластна версия 12.0 / – злокачествен тумор


Моля Ви помогнете на Ади!

Имаме отчаяна нужда от подкрепата на всички хора имащи възможност да ни помогнат.
Нашите финансови възможности се изчерпаха, нежеланието от страна на институциите да ни обърнат внимание и помогнат ни принуди отчаяно да се борим за последен шанс като разгласим проблема пред обществото.

Съжаляваме, че трябва да споделим тревогите и проблемите си пред всички чрез интернет, медии, писма до фирми, но ние вече сме безсилни и заклещени между неразбирането сложноста на проблема и твърде бързо променящи се обстоятелства касаещи здравословното състояние на АДИ. Изискванията поставяни от страна на институции отговарящи за адекватна помощ смачка всички надежди Ади да се възползва от правата си по конституция за право на живот описани в конвенции, спогодби, закони .

Паралелно с това липсата на диагноза до последно спираше желанието на клиники в чужбина да поемат случая.


Всичко започна от незначителна болка в глезен, разнопосочни диагнози до рядко срещана тежка диагноза конвентионален остеосарком / остеобластна версия/ с предложение на български специалисти за превантивно ампутиране на крака поради двугодишно убеждение за безпроблемно отшумяване на проблема. Поради закъснение и адекватно лечение се налага вече не само ампутация на крака, а животоспасяваща операция. Ние разбира се не приемаме това решение защото специалисти от Израел приеха Ади по спешност и направиха нужното да бъде забавен процеса за окончателно решение дали да бъде ампутиран крака като бъде намален тумора.


В Горна баня бяха извършени две оперативни интервенции с надежда за преодоляване на болеста. Преди четери месеца беше извършена поредната операция, която беше неуспешна и отново проблемите се задълбочиха стремглаво в лоша посока…

Изтеглен е кредит от 32 000 евро, които платихме на израелска клиника “Хадаса”
Сега на Ади и предстои три месечна химиотерапия и нова втора операция.

През последните дни се случиха много промени – днес установихме, че офертата на болницата от Берлин е подвеждаща и непълна – цената от 100 000 евро е изцяло ориентировъчна и не може да се направи оценка на разходите преди извършване на подробни изследвания. Вероятно реалната цена ще е в пъти по-голяма. Предложението за лечение в Мюнстер отпадна – въпреки поставената цена от 240 000 евро, те вече не се наемат с лечение, заради ниското тегло на Ади. Сред новите оферти се спряхме на предложение от Щутгарт – първоначалният депозит там е 150 000 евро за цялостно лечение между 9 и 12 месеца. Цената е приблизителна и подлежи на преоценка в последствие т.е може да достигне и до над 200 000 евро. Но ни изпълва с надежди, защото е постижима, а болницата е много популярна с успешното си лечение на този тип заболявания.
Цената на лечението в Германия е 150 000 евро, моля ви помогнете да съберем тази сума за да бъде извършена жизнено важна операция от която зависи дали ще продължи живота на Ади.
Всички мечти и желание за живот внезапно рухнаха невъзможноста да се яви на матури, да бъде на бала за да изживее един незабравим момент, като всички завършващи образованието си. Въпреки подготовката за абитуриентския си бал Ади успя да облече балната си рокля с риск да поеме тежеста на всички страдания и болки, като пожела да се докосне до този дългоочакван момент с присъствието си за много кратко време и оттегли поради бързо влошаващото здравозловно състояние .
Дайте шанс на това младо и слънчево момиче да продължи живота си, като бъде излекувана!

Банкова сметка за набиране на средства :
УниКредит Булбанк
BG 90 UNCR 7000 1520 6364 10 BGN
BG 43 UNCR 7000 1520 6364 80 EUR
SWIFT / BIC CODE – UNCRBGSF
титуляр на сметката – АДЕЛИНА ДЕЛЯНОВА КОДЖАБАШЕВА

Изпратете дарителски SMS с текст на латиница DMS ADI на номер 17 777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M–Tel) За изпращането на дарителски SMS ще бъдете таксувани с 1,20 лв. с ДДС.

PayPalМожете да направите дарение и през системата на PayPal.com
Paypal: fena6969@abv.bg



Молим всеки който има възможност да ни помогне с каквото може да ни потърси !!!

Ако се нуждаете от друга допълнителна информация моля пишете на
e-mail: planet-earth@dir.bg или се свържете директно на телефонен номер :
бащата на Ади – Делян Коджабашев 0887468317 / 0887258949

Очакваме препоръки и подкрепа с адреси на клиники с алтернативно предложение за спасяване на живота без наложителното ампутиране на крака!

Dream-home ...

Повлияна от блог-игра на INDESIGN - реших да ви разкажа за моят дом-мечта.
За мое щастие честичко мечтая и в момента, дори без да се замислям мога да ви разкажа за къщата на моите мечти – зная местонахождението й, зная как ще изглежда в детайли (разбира се, след като стане моя). Разходките ми в нея са ежедневни, обикновено в късните часове на нощта в полу-будно състояние, минути преди пренасянето ми в света на сънищата.

Моята мечтана къща съществува - намира на ул.Мали Богдан в гр.Пловдив, до един трафопост. Изоставена е (необяснимо защо?!?) .. видимо преди около поне 10-15 години .
Нека ви разходя,.. използвайки думите и мъничко близки до мечтите ми визуализации от Google..

................................... търся пространството, не обичам ограниченията.. Може би затова и моят dream-home е ограничен от към стени...
Първия етаж на къщата
...ще е без стени, освен отделеното като самостоятелно предверие на дома.




ХОЛА -
Едно просторно помещение.. в което прозорците са много.
„Кътчето”, наречено от мен хол е сгушено в най-лявата част на първия етаж – излъчва уют, усамотение и самостоятелност - едновременно предразполага към почивка и разсейване от ежедневните задачи.




Мебелите са в светлата гама, а стените – в съчетание – натурални материали и цвят – ванилов крем”  . Обзавеждането е оптимизирано до диван, малък модул от маси, лампа с приглушена светлина и голям TV екран. Прозорците са с платнени щори - материята допълнително омекотява излъчването на цялото помещение. Единственото, което липсва във визуализацията са (три на брой) растения:









Те са разположени съответно до лампата, в ъгъл до прозореца и върху TV шкаф.

Продължаваме помещението, като вървим по часовниковата стрелка и следващия кът е камината.




След камината е уютната трапезария, с която и самото помещение по дължина приключва.

Трапезарията е отново с камина




Под-стълбищното пространство ще е запълнено с шкаф с книги – не точно този от визуализацията по-долу, но близък по дизайн.. и стълнището ще е с парапет.



За да направим пълното завъртане по часовниковата стрелка трябва да посетим и последната спирка, а и едно от най-важните помещения за мен – Царица кухня 
Красиви светли и топли тонове, много въздух и прозорци 
Обичам съдовете и комплектите за готвене, а още повече обичам да имам за „всеки повод” – затова тук на помощ ми идват много шкафове 
В средата на иначе голямото помещение имам кухненски остров, който едновременно с това е и бар-маса, на която сутрин цялото семейство се събира за закуска .. Кухнята е богато оборудвана с електроуреди ...





Обиколката на първия етаж приключваме с тоалетната за гости.



Нашата разходка продължава на втория етаж, но тук ще съкратя думите и ще ви разходя с визуализации:

За децата ми – детска стая:







Спалнята ни:



Спалня за гости – максимално неутрална от към цветове, за да предразположи всеки гостуващ:



Баня с вана:



Тоалетна с душ-отделение:




Последната ни спирка: - Задния двор с беседка за летните вечери и веранда, и не на последно място по важност - детски кът за моите принцеси :)



















Разходката ни приключи..

Вярвам, че мечтите са глътката въздух за душата на всеки от нас.
"Глътката въздух", от която имаме най-силна нужда тогава, когато реалността се опитва да затвори очите ни за "хубавата страна на живота". Моят апел към всички вас е да мечтаете. Мечтите ни карат да се усмихваме по-често. Мечтите ни откъсват от негативизма на случващите се премеждия, през които всеки ежедневно преминава.
Аз мечтая често и живея, за да реализирам в действителността тези мои мечти.
Правете го и вие ...


Благодаря на Стефан Русев и INDESIGN, че ме провокираха да разкажа за моят дом-мечта.
Поздрави,
Kseny

МАКСИМ САВОВ НЕВИНЕН - РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД № 368 гр. София, 03.10.2011година



Р Е Ш Е Н И Е
№ 368




В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 септември, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева

при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1778/2011 година.

Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител М. С. Д. от гр. Пловдив, против въззивна присъда на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 2511/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила.
Подс. М. С. С. и неговият защитник считат жалбата за неоснователна и молят да се потвърди второинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 8/20.01.2011 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил изцяло присъда № 327/28.06.2010 г., постановена по нохд № 2808/2010 г., на Пловдивския районен съд, 15-ти наказателен състав и вместо нея и признал подс. М. С. С., за невиновен в извършено на 05.11.2010 г., в гр. Пловдив, престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, отхвърлил е предявеният граждански иск от Р. Н. Р. и се произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.
По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на частната обвинителка М. Д.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Пловдивският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на страните и възможност за устно отношение по изложени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, включително и при проведеното собствено съдебно следствие, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Касаторката, е била представлявана от повереник - адвокат пред двете съдебни инстанции и е имала възможност да прави искания и възражения. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция по установяване на правнорелеватните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно в мотивите и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция, не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Въззивната инстанция подробно в мотивите си, законосъобразно и в съответствие с данните по делото е изложила съображения, защо не е възприела изложените от районният съд доводи за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Изложените разсъждения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. Този съд, който е също съд по доказателствата, е провел собствено съдебно следствие и е извършил своя проверка и анализ на всички събрани доказателства. При положение, че не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е било установено по несъмнен начин, че този подсъдим не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е оправдан за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че присъдата на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Не са били нарушени процесуалните права на частната обвинителка, с отказа да се поставят допълнителни задачи по СТЕ, както се твърди в жалбата, тъй като видно от обясненията на в. л. Далуков, категорично няма да се промени заключението, дори да се посети магазина на место и видят видеокамерите и че не е необходима никаква допълнителна информация. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства и той е сторил именно това. С мотивирано протоколно определение от 20.01.2011 г., с оглед на посоченото по – горе, законосъобразно е било отхвърлено искането, поради което не е било допуснато нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно е и възражението по касационната жалба, че не е била дадена възможност на частната обвинителка М. Д. и гражданския ищец Р. Р., да задават въпроси на експертите па СТЕ. Видно от съдебният протокол, от 20.01.2011 г., тези две страни са задавали множество въпроси, надлежно отразени в него, на които е даден отговор.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че подсъдимият е извършил инкриминираното с обвинението деяние и незаконосъобразно е бил оправдан.
При приетите за установени фактически положения от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. С., не е осъществил състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. По своята същност, възраженията на частната обвинителка се свеждат до оспорване обосноваността на съдебният акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността обаче на доказателствените материали, не подлежи на преобсъждане в касационната обстановка. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. Изводът за невиновността на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – заключението на съдебно – техническата експертиза, на което основателно е дадена пълна вяра и която заключава, че лицето заснето на записите от 11 и 12.01.2010 г., най – вероятно не е извършителят на деянието, заснет на записа от инкриминираната дата 05.01.2010 г., обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите разпитани във въззивното производство, на св. П., С., Манунян, К., Т. и К. в посочените им части, на св. Н., Капулян, П. и У., на св. Е. М. за достоверността на които се възприема становището на първоинстанционният съд. Обсъдени са били подробно и показанията на пострадалата Д., както и протоколите за разпознаване и точно е посочено защо и в кои части не им се дава вяра. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, не е осъществен от подсъдимия. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то не е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод защо приема, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за не виновността на подс. С.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че не се касае за извършено от него престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че подс. С. не е извършил вмененото му престъпление, поради което следва да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8/ 20.01.2011 г., постановена по внохд № 2511/2010 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.


ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РЕШЕНИЕ НА ОКРЪЖЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ

9 неща, които успешните хора правят различно


Защо едни са толкова успешни в постигането на целите си, а други не? Оказва се, че дори блестящи, висококвалифицирани хора не могат да си отговорят на въпроса защо едни успяват, а други не. Интуитивният отговор, че сте родени, предразположени към определени таланти и ви липсват други е само малка част от пъзела. Всъщност, изследванията върху постиженията показват, че успелите хора постигат своите цели не само заради това, което са, но по-често, заради това, което правят, пише Harvard Business Review.

Ето 9 неща, които успешните хора правят различно от нас:

1. Те преследват целите си точно. Когато тези хора си поставят, цел те я преследват с максимална точност. Изготвят конкретни стъпки, които да предприемат и остават мотивирани докрая. Те знаят, че за да свършат работата си, трябва да си легнат точно в 10 часа вечерта и нито минута по-късно.

2. Възползват се от момента. Като се има предвид колко са заети повечето от нас и с колко задачи жонглираме едновременно не е изненадващо, че ние редовно пропускаме възможности, защото просто не успяваме да ги забележим.

3. Проверяват напредъка си. Постигането на всяка цел изисква честен и редовен мониторинг на напредъка. Ако не знаете колко добре се справяте, не можете да коригирате поведението и стратегията си.

4. Те са реалистични оптимисти. Когато определяте целта си, се ангажирайте с много позитивно мислене. Да вярвате в способността си да успеете, е изключително полезно за постигането и поддържането на вашата мотивация.

5. Съсредоточават се върху това да стават все по-добре, вместо да бъдат добри. Много от нас смятат, че нашите качества, умения и физически способности са фиксирани - че без значение какво правим, ние няма да станем по-добри. А това не е така!

6. Те устояват. Успешните хора имат способността да устояват на трудностите и въпреки това да преследват целите си. Устойчивостта и добрата стратегия помагат на успеха.

7. Превръщат самоконтрола в мускул. Вашият самоконтрол е точно като мускулите в тялото ви. Ако не бъде трениран, с течение на времето отслабва.

8. Те не се изкушават от съдбата. Тези хора избягват да поемат допълнителни задачи, защото знаят кой е техният приоритет. Те устояват на изкушението да се захванат с нещо допълнително, макар то да носи възможности.

9. Фокусират се върху това, което ще постигнат, а не върху това, което им липсва. Искате ли да се откажете от пушенето, да отслабнете или да промените лошия си нрав? Тогава заменете тези лоши навици с добри.

източник: www.manager.bg

Светът навлиза в нова ера: От капитализъм към "талантизъм"


Човешкият потенциал става основният стимул за икономически растеж.
Настъпване на нова световна епоха – Човешката ера, бе обявено наскоро на Световния икономически форум в Давос.

Предишните епохи бяха определяни, на първо място, от ресурсите, които ги преобразиха - каменната ера, бронзовата епоха и желязната епоха, а после се характеризираха от областите, които хората завладяваха с непрестанно усъвършенстващите се технологии - индустриалната ера, космическата ера и информационната ера.

Сега навлизаме в нова ера - Човешката, заяви Джефри А. Джорес, председател и главен изпълнителен директор на Manpower Inc, цитиран от Technews. Това е новата реалност и тя има значителни индикации както за работодателите, така и за индивидите, защото човешкият потенциал сега става главен фактор за икономически растеж. Светът преживява епоха на големи промени, в която бизнес моделите ще трябва да бъдат преработени, предлаганите стоки и услуги – преосмислени, а социалните системи - преоткрити.

Съществуващите модели и социални системи са натоварени до крайност и са стигнали точката, в която са вече неприложими. В последвалия хаос и пост-рецесионно напрежение да се направи повече с по-малко създава една много предизвикателна среда.

„Нашата способност като компании, правителства и, разбира се, индивиди, да се приспособим към тази нова реалност, към новия начин на правене на нещата ще зависи от това до каква степен можем да черпим от вътрешния човешки потенциал - талантът стана ключова различителна характеристика”, каза Джорес. „Разбирането как да отключим този дух, страст и потенциал не е универсален подход и изисква от работодателите да се ангажират със своите хора на човешко ниво. Навлизаме в Човешката епоха.”

Глобални сили, включително рецесията, бързото технологично развитие, променящият се демографски пейзаж и възходът и падението на мощта на новите и развитите пазари си сътрудничат за реализиране на Човешката ера и скоростта на промяната се увеличава. По време на рецесията и в сегашния период на възстановяване много организации рационализираха и преформулираха практиките си по отношение на хората, като намалиха разходите, повишавайки ефективността. В последствие много компании осъзнаха, че ако са в състояние да отключат потенциала на точните хора и на точното място, те могат да постигнат повече, отколкото са си представяли – дори и в среда, изпълнена с предизвикателства.

Това напрежение даде стимул на иновациите и по невиждан преди начин. Работодателите разбраха, че точният талант сега е по-важен от когато и да било преди, но в същото време той се превръща във все по-оскъден ресурс. Така работодателите се борят със следния парадокс – да намерят подходящия талант на подходящото място в подходящия момент независимо от относително високото ниво на безработица. Според най-новото изследване на Manpower за недостига на таланти, проведено сред над 35,000 работодатели в 36 държави, повече от 30% от тях имат трудности да запълнят ключови работни места, които са жизненоважни за успеха на организацията им.

„В миналото се говореше за „война за талант”, сега е „война за таланти”, добави Джорес. „Това, което в момента наблюдаваме и чуваме от компаниите, с които работим, е че за да напреднат, те трябва да разполагат с необходимия талант не само на няколко ключови мениджърски позиции, но и за всяка една роля в организацията. Финансовите маржове са свити до такава точка на напрежение, че всяка роля е от значение, всяка роля трябва да бъде възможно най-продуктивна и ефективна – от позицията на изпълнителния директор до тази на портиера. Организациите трябва да имат достъп до таланти - не само до капитал. Докато този процес еволюира, ще видим как капитализмът ще бъде изместен от т.нар. талантизъм и достъпа до таланти, отколкото до капитал, който ще се превърне в определящото конкурентно предимство”.

В Човешката ера за компаниите е по-важно от всякога да отделят време, за да разберат какви точно ще са нуждите на техните таланти - не само сега, а за пет или десет години напред, и да съобразят своята стратегия по отношение на човешките ресурси с бизнес стратегията си. След това трябва да станат по-гъвкави от гледна точка на това как привличат, задържат и развиват своите служители. Работодателите трябва да осъвременяват своите модели на работа и практики в областта на човешките ресурси, което ще им позволи да отключат потенциала, от който имат нужда, за да процъфтяват в тази нова реалност.

Докато организациите и правителствата осъзнаят, че единственият път към успеха е отключването на човешкия потенциал и осигуряването на подходяща среда, в която да се случи това, мотивацията и предпочитанията на индивидите ще придобиват нарастваща важност. Технологиите и растежът на социалните мрежи доведоха до едно ниво на прозрачност и възможност за директно ангажиране и разговори „човек с човек” с почти всеки – независимо дали става въпрос за работодател и служител или за търговец и потребител.

Това означава, че светът вероятно ще стане свидетел на изместващата се сила от организацията към индивида. След като талантите стават ключова конкурентна характеристика за работодателите, квалифицираните индивиди ще могат все повече да диктуват условията на работодателите за това как, къде и кога да работят. Технологиите ще продължат да освобождават, като преформулират понятията за гъвкава и съвместна работа, позволявайки на някои квалифицирани индивиди да прескочат ограниченията на националните граници и миграционните забрани, а на организациите - да се възползват от работна сила в коренно различни географски райони.

източник:

Категорично доказано невинен


"Господин Савов, ние не ви смятаме за недоказано виновен, за да постановим днешната присъда. Ние ви смятаме за абсолютно и категорично доказано невинен." Тези думи прозвучаваха в четвъртък в съдебната зала при произнасяне на решението на съда по дело, гледано от Пловдивския окръжен съд.

Помните ли случая Максим Савов? 27-годишният младеж бе осъден условно за грабеж на 484 лв., който той не бе извършил.

В четвъртък, една година и една седмица след започналите драматични събития за семейството на Максим Савов, когато той беше арестуван по обвинение за въоръжения грабеж, Пловдивският окръжен съд призна за невинен Максим Савов, 27-годишен и отмени изцяло присъдата на Пловдивския районен съд от три години лишаване от свобода условно с пет години изпитателен срок.

В прессъобщението на интернет страницата на Пловдивския окръжен съд се казва:

"Съдът прецени, че събраните на втората инстанция доказателства и най-вече извършената съдебно-техническа експертиза оборват обвинителната теза и по несъмнен начин доказват невинността на Максим Савов. От направената съдебно-техническа експертиза, която изследва видеозаписи от магазина и веществени доказателства, става ясно, че при направената съпоставка на фигурите на лицето, ограбило магазина, и Максим Савов е налице съществена разлика между ръст, телосложение, походка и прочее. Също така експертизата сочи разлика между ножа, който е заснет, и този, намерен в дома на Максим Савов и разпознат от пострадалата като ножа, с който е била заплашена".

Когато развълнуваната Ксения – приятелката на Максим Савов, която се бори от самото начало за доказване на невинността му, ми се обади в четвъртък, аз, разбира се, бях щастлива и горда, че в България има достойни съдии, които не се поколебават да признаят една съдебна грешка.

Съдебните грешки обаче струват много на обикновените граждани.

Съдебните грешки трябва да се анализират и длъжностните лица и магистратите, които са ги допуснали поради некомпетентност или умишлено трябва да понесат отговорността си.

Защото нищо не може да върне безкрайно дългите пет месеца лишаване от свобода на един невинен човек, нито това, което Максим Савов и семейството му преживяха през последната година.

А такива като Максим – незаконно и престъпно държани под стража поради стари милиционерски рефлекси, некомпетентност, предубеденост и прочие, в България има много.

В случая на Максим, макар и трудно, справедливостта възтържествува. Това се случва дори в България




http://www.mediapool.bg/show/?storyid=175076 Даниела Горчева, сп."Диалог" 21.01.2011 год.

У нас всеки е виновен до доказване на противното - Даниела Горчева, списание “Диалог“


„Тук всеки е виновен до доказване на противното”
Задържан под стража вече три месеца
Даниела Горчева, списание „Диалог”, Холандия
Излизате от зъболекар и както обикновено се отбивате в магазинчето непосредствено до кабинета на зъболекаря си, за да си купите цигари. В този момент петима цивилни полицаи се нахвърлят върху вас и ви арестуват. Слагат ви белезници и ви казват, че сте арестуван по член 198, ал.1.
Вие сте шокиран. Не сте извършили нищо нередно, понятие си нямате какъв е този член 198 и питате за какво сте арестуван. Един от полицаите ви се озъбва: „Няма да разбереш сега!”. По-късно, на повторната ви молба да ви обяснят защо сте арестуван, другият полицай ви подвиква грубо: „Мълчи бе, наркоман!”
Вие не сте наркоман. Като повечето хора във вашата страна работите на две места, за да вържете двата края. Имате 18 - месечна дъщеричка от приятелката си, с която живеете заедно. Тя е единственият ви близък човек след трагичното убийство на майка ви и смъртта на баща ви.
Полицаите ви завеждат в районното, обискират личните ви вещи, натоварват ви обратно в колата и пристигат в дома ви. Принуждават двама съседи да свидетелстват и дори заплашват единия, който първоначално отказва. Нареждат на сестрата на приятелката ви да напусне жилището заедно с бебето и да чака отвън, докато трае обискът. По време на обиска полицаите пушат цигари в жилището, държат се грубо и обръщат къщата наопаки без да кажат какво търсят. Приятелката ви, която е била до детската кухня, междувременно се прибира и настоява да й покажат заповед за обиск. Полицаите нямат такава заповед.
Недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол
Така един потърпевш описва началото на недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол в уж демократична и правова България. Действието се развива в Пловдив.
Срещу задържания под стража вече над три месеца(!) Максим Савов, 27 годишен, неосъждан, работещ, живеещ семейно с приятелката си и невръстната им дъщеря, е извършено престъпление по чл.142а, ал. 1 от НК “незаконно лишаване от свобода”. Той е арестуван и продължава да е в ареста без наличие на валиден акт на правораздаването за задържането му.
Но да започнем отначало
Според описаното от Максим Савов, в магазин, в който той се е отбивал почти всеки път след като е бил при зъболекаря, чийто кабинет е в съседство, е бил извършен обир за 484 лв. Обирът е извършен на 5 януари в 20.45 ч. За този ден и час обаче задържаният Максим има свидетели. Не един, не двама, а четирима - колеги и клиенти.
Всички те твърдят, че на 5 януари в 20.45 ч. той е бил на работа. Категорични са, че от 16.30 до 21.30 са били неотклонно заедно с него в интернет залата, където Максим работи. Тя е на другия край на града.
Разследващият случая полицай Тодорова от VI РУМВР гр. Пловдив обаче отказва да ги изслуша. Тя има показанията на продавачката, която твърди, че точно това е извършителят на обира и свидетелите на защитата не я интересуват.
След намесата на националния омбудсман, който настоява тя да уважи молбата на защитата и да изслуша свидетелите, дознател Тодорова ги вика на разпит.
Разпитва ги с часове и им дава да подпишат показания, които те - уморени след часовете разпити, за съжаление не прочитат внимателно. Оказва се, че липсват съществени подробности и показанията им са манипулирани. Свидетелите пишат колективна жалба и описват всичко още веднъж.
Същевременно Тодорова разпитва шефа на заподозрения и му предлага да подпише показанията си. Човекът обаче поисква преди това да ги прочете. Неизвестно защо Тодорова отказва това му право. Той на свой ред отказва да ги подпише без да ги е прочел. Тя му нарежда тогава да се яви отново в районното, където отново го разпитва с часове и този път благоволява да му разреши да прочете показанията си преди да ги подпише.
При разпита на единия свидетел (18-годишно момче) Тодорова немотивирано си позволява лично да го качи в полицейска кола и да го отвлече за освидетелстване при психиатър (!) с прокурорско разпореждане за това. Очевидно става дума за неизкореним милиционерски манталитет, пренесен от съветския КГБ – предварително да компрометираш личностно неудобен свидетел, за да подкопаеш доверието към показанията му. Кагебисткият похват обаче (поне в случая) удря на камък. Психиатърът потвърждава, че свидетелят е психически здрав.
Твърденията на продавачките
Ден след обира, заради който е арестуван Максим, става друг – на магазин в съседство. Описанието на нападателя, дадено от двете продавачки е идентично, но Савов не отговаря на него. Освен това свидетелката на втория грабеж е категорична, че той не е извършен от Максим. Нейните показания обаче не са взети под внимание.
Другата продавачка твърди, че на 11 януари разпознала обирджията на нейния магазин, когато влязъл да пазарува. Заедно със собственика на магазина (неин зет) те дори го подгонили, но той избягал. Според нея на следващия ден “крадецът” отново влязъл в магазина и си купил цигари. Гледал мрачно и си държал ръката на бузата, за да не го разпознае. Продавачката обаче го “разпознала” и се обадила на полицията. На 13 януари чакащи в магазина цивилни полицаи арестуват Максим по посочване на продавачката при обичайното му влизане за покупки след поредно посещение при зъболекаря му наблизо.
След което продавачката променя пред Тодорова първоначалните си показания за лицето на “обирджията” така че да съответстват точно на лицето и дрехите на Максим. Разследващият полицай извършва абсурден разпознавателен експеримент с идея да бъде доказателство по делото като показва Максим Савов измежду още двама статисти на въпросната продавачка, сама вече видяла, посочила го за задържане и предубедена, че Максим е извършителят, за да го ...“разпознае”.
Твърденията на Максим
Максим действително е пазарувал във въпросния магазин всеки път, когато излизал от кабинета на зъболекарката си, който е в непосредствена близост.
Той твърди, че си е купувал цигари, кафе и/или минерална вода на следните дати: на 5 януари - сутринта към 9.30 ч сутринта (обирът е извършен вечерта в 20.45); на 7-ми, на 8-ми януари и на 12-ти януари сутринта към 10 ч.
На 13 януари сутринта Максим отива според уговорката си със зъболекарката отново до кабинета й, за да му махне сложеното предишния ден лекарство и отбивайки се в магазина, както обикновено, е арестуван.
На 11 януари, когато продавачката заедно със собственика на магазина е гонила предполагаемия извършител, Максим твърди, че изобщо не е бил в района, защото не е имал час за зъболекар.
Не става ясно в такъв случай кого точно е гонила на 11 януари продавачката. Ако е същият заподозрян, тогава каква е логиката щом предишния ден е избягал, тъй като е бил разпознат, на следващия ден да дойде да си купува цигари и отново да бъде разпознат и гонен?
А ако е гонила друг човек, тогава е ясно, че на нейната разпознавателна способност не може да се разчита.
Максим потвърждава, че на 12 януари е пазарувал в магазина и обяснява, че действително си е държал ръката на бузата поради силния зъбобол и защото болката го е мъчила. Това се потвърждава и от категорични показания на зъболекарката му, която потвърждава датите на посещения и фактът, че на 12 януари действително е сложила на задържания лекарство и е извършила болезнена манипулация.
Прокурорът по разследването, младшият прокурор Светослава Пенчева от Районна прокуратура гр. Пловдив, иска от Пловдивския районен съд налагане на мярка за неотклонение на заподозрения за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, но на заседанието му на 15.01.2010 г. не представя законни основания за искането си – твърди, че наказанието по въпросния член е до 15 г. лишаване от свобода, което не е истина (наказанието е до 10 г. лишаване от свобода) и не посочва абсолютно и неизбежно изискващите се за налагане на исканата мярка конкретни доказателства според чл. 63, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс - че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, ако не бъде задържан под стража.
Съдът изрядно законно мотивирано отхвърля искането на прокурора.
“Задържане под стража” като наказание без присъда
Дотук нищо особено – кражба, заподозрян, твърдения на свидетели, твърдения на заподозрян, твърдения на разследващи – всички с еднаква изходна стойност пред бъдещ съд, който впоследствие, ако прокурорът изпрати в съд обвинителен акт, ще установи истината.
Прокурорът по разследването обаче не е доволен от решението на съда и го обжалва пред Пловдивски окръжен съд. Основанията за такова обжалване биха били единствено откриване от страна на прокурора и представяне пред съда на неизбежно необходимите конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде задържан под стража.
Това прокурорът Светослава Пенчева обаче не в състояние да направи и не го прави. Обжалването й е изцяло голословно.
Делото обаче попада на състав, председателстван от съдията Сотир Цацаров, неотдавна публично похвален от вътрешния министър Цветан Цветанов, лично много обичащ и хвалещ се непрекъснато с арести:
“Просто аз го давам за пример, защото той е един от може би най-стабилните съдии в България, който е получил най-добрата подкрепа както от министерството, така също от прокуратурата, така също и от обществеността, така също и от европейските ни партньори. И го давам за пример.”.
“Стабилният” съдебен състав със “стабилния” му председател оставя Савов в ареста без изискваните от закона конкретни доказателства, че съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, ако бъде пуснат на свобода. За да бъде определението му акт на правораздаването, според чл. 121, ал. 4 от Конституцията , то трябва да има мотиви с тези доказателства.
Така по пряката сила на Конституцията от нейния чл. 5, ал. 2 определението на съдебния състав на Пловдивския окръжен съд с председател Сотир Цацаров и членове Веселин Ганев и Кирил Николов не струва дори стойността на хартията, на която е написано.
Оттук нататък всички състави, разглеждащи искания за отмяна на мярката за отклонение на Максим противозаконно отказват да проверят и да се произнесат с определение и мотиви, дали са налице изискващите се от закона конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде държан под стража, а само пилатпонтийски си измиват ръцете, възлагайки си задача само да проверели дали имало някакви “промени”, позовавайки се на решението и на съвестта на “стабилния” състав “Цацаров”, първоначално наложил задържането под стража.
И те, също като състава “Цацаров”, не мотивират определенията си.
На основание на такъв къс хартия никой в Република България няма право да задържи Максим Савов или когото и да било под стража.
Ако, разбира се, държавата бе действително правова и законите й се спазваха от всички.
Погледнато стриктно според закона, конвойният полицай, отвел Максим Савов от съдебната зала в ареста, е извършил спрямо него (разбира се без да го съзнава), престъплението “противозаконно лишаване от свобода” според чл. 142а, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Проточване на следствието с месеци и години
Максим Савов заживява, броейки дните в ареста в очакване по принцип простото разследване да приключи бързо и да защити невинността си пред съд. Тук обаче той се лъже, очевидно поради младостта си, непознавайки все още незабравени репресивни методи на милиция и прокуратура от комунистическо време. Веднъж постигнали “задържане под стража” да бавят приключването на следствието.
Така полицаят и прокурорът разсипват психиката на жертвата си, здравето й, кариерата й, семейния й живот. Живота й и този на близките й.
С последната поправка в НПК на управляващите от ГЕРБ неприключването на следствието може да продължи неограничено. Ако желаят и десетилетия и дори до живот. Без никой от разследващите полицаи и прокурори с бавенето си формално да извършва, каквото и да е нарушение и каквото и да е престъпление, полицаят и прокурорът слагат своя извънсъдебна необжалваема присъда и я изпълняват. По-лоша и от тази на съд, защото краят й не се знае.
Точно това започват очевидно да правят спрямо Максим Савов и разследващият полицай Тодорова и младши прокурорът Светослава Пенчева - било озлобени от активната и непримирима защита на Максим Савов и особено на приятелката му, било запалени и те от арестната вълна полицейщина в страната, за да бъдат лично похвалени от вътрешния министър, било от елементарна неподготвеност за поверените им твърде отговорни длъжности.
Винаги в последния момент и винаги против забраната на закона, който е категоричен, че продължаване на определения срок за приключване на разследването не може да се поиска по-късно от 15 дни преди определената му крайна дата, Тодорова иска такова по непонятни мотиви. Прокурор Пенчева пък си затваря очите, че няма право да разреши удължаване за приключване на разследването и го разрешава.
Не един път. Не два пъти. Досега - три пъти. За “основателността” на причината за последното човек може да се досети от арогантното изявление на Тодорова, че й предстоели “семейни празници”.
А същевременно Максим Савов “празнува” своя 27-ми рожден ден в ареста.
И 100-тния си ден там. И вече три месеца не е виждал малката си дъщеричка, която тупа с ръчичка празното му легло и плаче. „Малка е и не мога да й обясня къде е тати” - казва разстроената й майка.
Но това не е всичко.
Прокурорът Светослава Пенчева противозаконно отказва на Максим Савов достъп до информацията в следственото дело във формата на пълни извадки-копия, за да затрудни защитата му.
Тодорова се противопоставя до последно, докато накрая не бъде принудена да поиска разпечатки от мобилния оператор къде се е намирал мобилният телефон на Максим Савов (и логично и самият Максим) в момента на обира, които показват, че по това време той е бил в другия край на града.
Посветени юристи твърдят, че това не е първият случай в Пловдив, при който се задържат под стража хора в продължение на месеци и се притискат да се „признаят” за виновни. Ако са психологически устойчиви и издържат на престъпния натиск, накрая (след 6, 7, 8, 10 месеца!) ги освобождават поради „липса на доказателства”. С разсипан живот и съсипани нерви. Някои успяват да осъдят България в Страсбург. Други нямат пари, за да водят дела.
Няма ли в България предпазен механизъм срещу правен произвол ?
Има. Поне на книга според Конституцията и законите. Пазителите и преките непосредствени защитници на гражданите от престъпен произвол, включително и полицейски, прокурорски и съдебен, са прокурорите.
А отговорен за техни престъпни действия или бездействия е лично главният прокурор.
Всеки прокурор е задължен и има правомощия от Наказателно-процесуалния кодекс незабавно да разпореди и наложи прекратяване на престъпление и произвол на полицаи и съдии.
Главният прокурор е задължен и има правомощия от Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс да разпореди и наложи прекратяване на престъпление и произвол на прокурори.
На това се е надявал и Максим Савов и е написал жалба до Районната прокуратура в гр. Пловдив, че е жертва на продължаващо престъпление по чл. 142а от Наказателния кодекс “противозаконно лишаване от свобода” без наличие на валиден акт за това на правораздаването с искане прокурор да наложи прекратяване на престъплението.
Но Районната прокуратура в гр. Пловдив казала на “опашката”, си разпределяйки “случайно” жалбата на ... младши прокурор Светослава Пенчева. Която преднамерено и умишлено отказва да изпълни служебното си задължение и незабавно да освободи Максим Савов от незаконния му арест, нейно действие, представляващо престъпление по служба според чл. 282 от Наказателния кодекс.
Максим Савов е написал жалба с гриф “Спешно” и до главния прокурор на Република България Борис Велчев, който е задължен от Конституцията да надзирава за законност работата на всички прокурори в държавата, да извърши незабавно такъв надзор. Главният прокурор на Република България Борис Велчев вече над месец мълчи и не отговаря на Максим Савов за решението си дали прокурор Светослава Пенчева е нарушила закона и какво е разпоредил той, за да бъде възстановен законът и правото на Максим Савов.
Мълчи и след като е получил напомняне да се произнесе според чл. 126, ал. 2 от Конституцията.
Плащаме с нашите пари, за да ни нарушават правата
Делата, по които България е осъдена в Страсбург за незаконно задържане под стража нарастват лавинообразно. Сумите, с които трябва да се изплатят обезщетения на жертвите на беззаконието у нас – също.
Макар че десетина хиляди евро не могат да върнат здравето на потърпевшия и на близките му, а и никаква сума не може да обезщети никого за дългите месеци на лишаване от свобода, за униженията и страданията, за мъчителните години на водене на процеси.
Делата в Страсбург, макар и нарастващи като лавина, са само върхът на айсберга, защото към този съд се отнасят само тези, на които са останали сили и нерви и които имат възможност да заплатят предварително значителни хонорари на способни адвокати.
Запитах адвокат Екимджиев, който е сред тези способни и ангажирани адвокати, представлявал с успех в пред съда в Страсбург подобни жертви на полицейски и съдебен произвол в България и който се е наел да представлява и Максим Савов, дали преките виновници за осъдителните решения на съда в Страсбург срещу България – били те магистрати или длъжностни лица, понасят някаква отговорност.
Може би Висшият съдебен съвет (ВСС) им налага дисциплинарни наказания, включително уволнения и лишаване от правоспособност, след като техните служебни действия и бездействия са станали причина България да бъде осъдена?
Може би престъпилите закона магистрати и длъжностни лица чрез понижения на заплатите им, изплащат от джоба си поне част от баснословните суми за обезщетения на нарушените права на българските граждани?
„Не само че не им се търси никаква отговорност, а за съжаление точно тези магистрати, които най-често са причина българските данъкоплатци да плащат от джоба си за техните беззакония, растат най-бързо в кариерата си” – отговаря г-н Екимджиев и добавя: „С други думи плащаме, за да нарушават правата ни.”.
„Дупката в бюджета” и обезщетенията за потърпевшите
От една страна премиерът Борисов се тръшка за „дупката в бюджета”, за „празния хладилник”, тюхка се, че не достигали пари, а от друга подкрепя своя министър на вътрешните работи, който от своя страна насърчава подчинените си да я карат през просото и много-много да не му мислят за досадни подробности като конституция, закони и правата на гражданите.
Важното е да се отчита дейност - пред медиите, разбира се. Ако може и с видеоклипове.
А с какви пари ще изплаща после България стотици хиляди евро за нарушените права на своите граждани? За това отдали се на задъхана арестна дейност нехаят. Не мислят и за разсипания живот на незаконно държаните в ареста невинни хора. Мислят за рейтинг. Мислят милиционерски, че всички нарочени от тях са виновни до доказване на противното, а дори и след това.
„Това не са ти филмите. Тук всеки е виновен” – казал един от полицаите на приятелката на Максим.
По-възрастните помнят, че повтаря Сталин.

МИРЕН ПРОТЕСТ 15:00ч НА 2.04.2010г. ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ

ОРГАНИЗИРАМЕ МИРЕН ПРОТЕСТ НА 22.04.2010 год. ОТ 15:30 ч. ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ!

НЕКА ВСИЧКИ, КОИТО НЕ СА СЪГЛАСНИ С ТОВА БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ НЕВИННИ ПО АРЕСТИТЕ И ДА СЕ СЪСИПВАТ ЧОВЕШКИ СЪДБИ ЗАРАДИ ПРОКУРОРСКИ СТРЕМЕЖИ, ДА ДОЙДАТ!

ТОВА ЩЕ Е ПОСЛЕДНИЯТ НИ ШАНС ДА ПОМОГНЕМ НА МАКСИМ!

В 15:30ч ВЕДНАГА СЛЕД ПРОТЕСТА ВСИЧКИ ЩЕ МОГАТ ДА ПРИСЪСТВАТ И НА ДЕЛОТО В ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ЗА ПРОМЯНА НА МЯРКАТА ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАНА НА МАКС!

ТОЙ ВЕЧЕ Е 100 ДНИ В АРЕСТА И ДО МОМЕНТА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ НЕ ПРЕДСТАВЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЗА ДА ГО ДЪРЖАТ ТАМ!...

ИМАМЕ НУЖДА ОТ ВАС, ПРИЯТЕЛИ! ЗАПОВЯДАЙТЕ ВСИЧКИ! НЕКА ПОКАЖЕМ, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С ЧОВЕШКИ СЪДБИ САМО ЗАРАДИ СВОЕТО ЖЕЛАНИЕ И ВЛАСТТА, С КОЯТО РАЗПОЛАГА!

ТЕЛЕФОН НА ОРГАНИЗАТОРА:
+359/ 886627810

ПЕТИЦИЯ! МОЛЯ ПОДПИШЕТЕ!


Моля всички Вас, добри хора, които застанахте зад нашата кауза, да подпишете линка на петицията:


"Невинен до доказване на противното е ОСНОВНО човешко право! Справедливост за Максим и справедлива съдебна система!”

Страницата с всички новини около Максим, във FACEBOOK

Страница за случая на Макс, с всички новини..

Дарик радио - продължение

Съпруга на арестант търси помощ от Бойко Борисов

Дарик Радио отговор за доклада

Тодор Чонов: Няма нарушения при задържането на Максим Савов, обвинен в обир

вестник Марица

Гледате много филми! Тук всеки е виновен до доказване на противното!

Пловдивска Обществена Телевизия

Полицай от Шесто районно заплашен от изгонване

Радио FOCUS

Невинен лежи в ареста в Пловдив по обвинение за грабеж, съпругата търси помощ от омбудсмана и медиите

PRO BG -репортаж по случая

Невинен в ареста трета седмица

Дарик Радио - отзвук по случая

Съпруга на задържан опитва да докаже невинността му

Как един невинен човек може да бъде затворен в ареста за един месец... или пЪрвосъдието на България

Как един невинен човек може да бъде затворен в ареста за един месец... или пЪрвосъдието на България

Здравейте, казвам се Ксения Марианова Кузманова,

Пиша ви от отчаяние..

Отчаяние от правосъдната ни система, отчаяние от процедурите, отчаяние от служителите в службите на МВР.

Ето накратко нашата история.

Живея с Максим Светославов Савов, човека заради който Ви пиша. С него имаме дъщеря на година и половина, родена в град Пловдив на 14.08.2008 година.

Заедно сме от 2005 година, живеем на семейни начала.

Максим Светославов Савов има изключително тежък житейски опит, като в думите си визирам убийството на майка му, през 1999 година, изчезването на сестра му, през същата година, а и смъртта на баща му на 14.01.2009 година.

И в момента продължава да се пише историята му в това направление на съдбовна несправедливост.

Извинявам се за това, че ще съм толкова обстоятелствена в писмото ми-молба за помощ към Вас, но бих искала да придобиете ясна и точна представа за това, за какъв човек Ви пиша. Предварително благодаря за ценното отделено ми време от Ваша страна, за да се запознаете със случая.

И ето по същество.

Малко преди изминалите коледни празници Максим С.С. получава много силни болки в зъба и по интернет намира координатите на една зъболекарка. Започва да я посещава продължително и до 13.01.2010 година, защото се оказва, че има и други зъби за оправяне. Непосредствено след манипулациите при зъболекарката почти всеки път той минава през магазин за цигари и алкохол, в близост до кабинета.

На 13.01.2010 година около 10:10 часа, както обикновено той минава да си купи кафе и цигари и е връхлетян от петима полицаи. Последва арест и обиск на притежаваните вещи. След това без да бъде представена заповед за обиск на дома ни, идват със служебният автомобил до вкъщи.

По същото време в апартамента са били сестра ми и дъщеря ни. Аз бях до детската кухня, за да взема храната на бебето.

Когато се прибрах видях сестра ми и дъщеря ми да стоят на улицата, плачейки. Сестра ми разказа, че без предупреждение нахлуват полицаи в дома ни и водят с тях двама наши съседи – търговци на магазини на нашата улица и с тях – Максим С.С., закопчан с белезници.

Когато сестра ми моли за обяснение или документ за обиска – исканията й от органите на реда са подминати без обяснение.

Тук разказа ми малко ще се отклони, защото искам да подчертая начина на задържане и държание от служебните лица:

т.1/ Единият свидетел е бил на работното си място и поради тази причина е пожелал да не бъде свидетел, но от страна на единият полицай е бил заплашен със затвор, защото не е поискал да помогне като свидетел. Полицая се е държал изключително арогантно и заплашително. Заради заплахите се съгласява и напуска работното си място.

т.2/ В момента си на задържане Максим С.С., въпреки желанието за информация за причината за задържане и въобще някакво разяснение – не получава отговор.

Пред двамата свидетели на обиска (съседите-търговци), Максим С.С. пита полицаите с думите „Моля ви се, кажете ми за какво ме задържате. Нищо не съм направил. Обяснете ми.” .. Същият полицай, който е заплашил единият свидетел по обяснението в т.1, обръща Максим С.С. към стената и казва следните думи: „Ти да мълчиш. Няма сега да разбереш”.

Т.3/По време на обиска в дома ни, въпреки, че са били запознати с това, че в този апартамент живее дете – полицаите са пушели цигари – намерихме изгасени фасове в чашите ни и апартамента беше задимен.

Т.4/ По време на обиска в дома ни, пред двамата свидетели същият този полицай, за когото се споменава по т.1 и т.2 при последващо отново питане от страна на Максим С.С. за обяснение за задържане – полицая го обижда с думите „Мълчи бе, наркоман!”. След тази обида Максим С.С. отвръща с думите: „Как можете да обиждате човек, когото не познавате с тази дума и с това държание”. Полицая не отговаря.

Т.5/След приключване на обиска изземат от личните вещи на мъжа ми – счупено малко джобно ножче, което е било в единият ни шкаф, черен мъжки панталон, две черни женски якета, розова дамска шапка с козирка. По нататък в изложението ми ще видите, че свидетелката-жертва, която обвинява Максим С.С. твърди, че е била заплашена с голям нож, и че извършителя на престъплението е бил облечен с мъжка маслено – зелена шуба, с черен панталон и черна шапка с козирка.

Т.6/След приключване на обиска на дома ни, Максим С.С. е закаран в Шесто Районно Управление – гр.Пловдив, където отново никой не му обяснява причините за задържане. Около 30 минути, след приключване на обиска, аз отидох в Районното. При среща с разследващите по случая на мен ми обясняват, че срещу Максим С.С са повдигнати обвинение по чл.198 за грабеж и нападение.

Без да ми дават подробности за коя дата и час става въпрос – ми задават въпроси за това къде е бил между 17:30 и 21:30 часа на датите от 04.01.2010 до 08.01.2010 година.

Максим С.С. работи на две места:

  • От 10:00ч до 18:30ч във фирма „ДжиЕф Ай-Ти Солюшън”, като компютърен специалист, всеки работен ден от понеделник до петък, и
  • От 19:00 ч до след полунощ, в Интернет зала „ЗЕОН”-площад „Джумаята”, като там работи през ден.

Т.е., ако трябва да начертаем работното му ежедневие, то е:

Понеделник – в офиса на „ДжиЕф”, след това в Интернет зала „ЗЕОН” и се прибира към 3:00часа или след това(според работата).

Вторник – в офиса на „ДжиЕф”, след това се прибира вкъщи и спи.

Сряда - ..в офиса, след това в залата

Четвъртък – в офиса и се прибира

Петък – в офиса и в залата.

На въпросите на полицаите отговорих именно с тази програма, като поясних, че след нова година има малко разбъркване на дните като последователност, и че за 100% вярност мога да проверя програмата за комуникация „скайп”, от хронологията ни, защото, когато той е в залата – си пишем, чрез нея, поради високите цени на мобилните оператори и факта, че двамата ползваме услугите на два различни оператора.

Полицаите ме изпратиха вкъщи, за да взема преносимия ни компютър, за да видим хронологията и датите, в които е отсъствал от вкъщи.

След като го донесох и се разясни, че на датата 05.01.2010 година е бил в интернет залата, без да съставят протокол на разговора ни по чата на скайп, ми върнаха компютъра.

Последва разрешена среща за разговор с Максим С.С.

На тази петминутна среща Максим С.С. ми каза, че не знае за какво е задържан, и че все още никой не му е обяснил.

На мен ми беше забранено от страна на полицаите да му казвам, но въпреки това му казах, че е за обир на магазина, от който си купува кафе, след зъболекарката. Той беше явно учуден и не можеше да повярва, че тази жена го обвинява, след като е бил клиент преди и след обира и винаги я е поздравявал и се е държал учтиво.

Малко по-късно през деня, вече стана официално знание това, че датата и часа, на обира, за който е задържан Максим С.С. са 05.01.2010 година 20:40 часа.

Веднага, след като стана ясен този факт и това, че според разговора ни от същият ден и време по скайп, Максим С.С. е бил в интернет залата на работа – предложих на разследващите полицаи да привикат свидетели – служителите и клиенти на интернет залата. На това ми предложение, единият полицай ми отвърна с думите „Ха, служители,..не ни интересуват.”, на това аз отвърнах с: „Какво искате да кажете, че в момента държите като задържан невинен, заради думите на служител в магазин, който твърди, че Максим С.С. е извършител, отделно не сте събрали никакви доказателства, че е той, държали сте се с него, като с виновен и в момента ми отказвате да работите в негова защита, а търсите единствено уличаващи го, неща.”. Даден ми бе отговор с ирония в гласа ”В България е така, това не са ти филмите, които гледаш. Тук всички са виновни, докато не се докаже обратното.” Аз отговорих: „Именно, заради това ви моля да извикате свидетелите от служителите и клиентите в интернет залата и да се приключи този въпрос”. Отговорено ми бе: „Има си процедури, ти не се бъркай там, където не разбираш”.

Вечерта Максим С.С. бе оставен да пренощува в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив.

На следващия ден / 14.01.2010 година/, рано сутринта, вече след като успях да се свържа със служителите в залата – оператор и чистачка, които са били в залата на 05.01.10 година, на смяна до 22:00 часа, отидох в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив. Назначих адвокат.

Изпратих адвоката при служителите в Районното Управление, за да разясни точно за какво става въпрос и какво ще става от тук нататък.

Към 11:00часа той излезе и ми отговори, че Максим С.С. ще бъде задържан за 72 часа. Преместили са Максим С.С. в ареста на затвора в Пловдив. Там му е назначен разговор с психолог и лекар и всичко е минало „много добре”, според думите на адвоката ни.

На мен не ми бе разрешено да видя Максим С.С., въпреки факта, че живеем на семейни начала и имаме малко дете, което носи неговите имена. Закона не позволявал свиждане на хора, които не са с кръвни или родствени връзки със задържания. Тук трябва да отбележа, че Максим С.С. няма такива хора, освен дъщеря си и изчезналата от 11 години, сестра.

В хода на разследването излязоха на яве и други, отежняващи случая фактори, а именно това, че Максим С.С. няма регистрация за постоянен адрес в гр.Пловдив и второто – че преди около година е бил извикан с призовка на адреса му по лична карта в гр.Плевен, за дело, като свидетел, свързано с изчезналата му сестра.

Малко по-късно вечерта получих обаждане от адвоката ни, в който той ми казва, че понеже задържането за 72 часа изтича в неделя, като ден – обявяването на мярката ще бъде преместено за петък – следващия ден – 15.01.2010 година.

На 15.01.2010 година в 15:30 часа беше и определена мярката в Съда – Освобождаване под гаранция, в размер на 2000 лв.

Максим С.С. беше освободен и всички радостно се прибрахме вкъщи. Вече мислехме, че всичко е свършило, и че от наша страна сега ще следва да направим регистрацията за постоянен адрес, да отиде Максим С.С. в град Плевен и да се яви като свидетел на делото, за сестра му, за което е пуснат в национално издирване и за последно – да сключим граждански брак, за да знаем в бъдеще, че вече и документално сме свързани.

Всичко беше спокойно. Изкарахме заедно почивните дни и в понеделник Максим С.С. си тръгна по план на работа. През нощта отново беше в интернет залата – с една дума – опитахме се да се върнем към нормалният ни начин на живот.

На 19.01.2010 година, сутринта Максим С.С. отиде и регистрира постоянен адрес. Непосредствено след това отиде и в службата за документи и пусна направата на лична карта. Тук трябва да отбележа, че на служителите във Второ Районно Управление в град Пловдив, Максим С.С. излезе като име на издирван по случай за свидетел в град Плевен. Задържаха го под охрана – разясниха случая, връчиха му срещу подпис призовка за следващата седмица – 28.01.2010 за делото за свидетел в град Плевен и успешно, аз и той – Максим С.С. към 14:30 часа тръгнахме за съда, където в 15:30 се гледаше обжалване на мярката дадена на първа инстанция, по нашия случай, от страна на прокурора.

Явихме се и представихме на адвоката, а след това и адвоката на Съдиите, нови доказателства – призовката за Плевен, Удостоверението за постоянен адрес и Заявлението за нова лична карта.

Започна разглеждане на случая от Съдиите.

Не бяха представени нови доказателства от страна на прокурора.

По време на представянето стана ясно, че жената, която е била ограбена в магазина си, твърди, че извършителят е бил облечен с маслено – зелена мъжка шуба, дълга до под коленете, с два ципа на гръдния кош, тъмни дънки и черна шапка – мъжка с козирка.

Адвоката ни подчерта, че Максим С.С. НЕ притежава и никога не е притежавал такива дрехи.

След оттеглянето си, Съда реши да уважи жалбата и Максим С.С. бе закопчан с белезници и транспортиран до ареста на затвор – град Пловдив.

От там нататък последваха много неща..

На 19.01.2010 год., веднага след като се прибрах вкъщи писах молба до Омбудсмана на Република България за помощ.

От наши приятели, юристи разбрахме, че адвоката ни е могъл да привика свидетелите в деня на обжалването, но за съжаление той в същият ден и час бе много зает с друго негово дело – с медийно отразяване. След като разбрах този голям пропуск от негова страна веднага потърсих нов адвокат.

Два дена по-късно вече и наехме другият адвокат.

Заедно започнахме да впрягаме всички сили и средства, с които разполагаме, за да накараме службите да си свършат работата, като привикат свидетелите и се установи невинността на Максим С.С.

На 27.01.2010 год., от офиса на Омбудсмана ме потърси г-н Крилчев.

Слава на Бога, че този човек се свърза с нас – той успя да помогне във всички последвали събития, както и осъществяването на събитията, като цяло!

На 25.01.2010 год., новият ни адвокат успява да внесе молби и искове към дознателя по случая, но тя заявява, че делото не е върнато при нея от съда и не й е възможно да привика свидетелите без делото. На 28.01.2010 год., по моя молба г-н Крилчев провери в съда защо се бави толкова много делото и се установи, че още на 26.01 делото е върнато при дознателя от Шесто РПУ. От там той й се обади и я помоли да започне приоритетно работа по случая. За наша радост е това, че г-н Крилчев й се е обадил, защото от телефонният им разговор е станало ясно, че прокурорката по делото е дала на дознателката срок до 05.03.2010 да представи нови доказателства по случая и тя е имала намерение да спазва този срок.

Още в петък – 29.01.2010 год., адвоката ни се върна от среща с дознателката и се насрочи дата за 01.02.2010 год., за разпит на свидетелите.

На 31.01.2010 год., най-после успяхме да направим свиждане с Максим С.С. и след две седмици пълна мъгла - и той да разбере какво се случва и какво ще се случва.

На 01.02.2010 год. разпитваха целият ден четиримата свидетели на Максим С.С. от интернет залата, в която работи.

На 01.02. успяхме да съберем и още доказателства по случая, а именно това, че Максим С.С. е в добро финансово положение и че не му е необходимо да извършва подобно нещо, като обир и то за сумата от 484 лева – както пише в обвинението.

Доказателствата, които представихме са извадки от Търговският регистър, че е в борда на директорите на три фирми, отделно представихме Гражданския договор, по който работи в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” и отделно по делото за убийството на майка му от 1999 година – не поискана до момента от Максим С.С. кръвнина на стойност от 20 000 лв.

Всички доказателства в сряда(03.02.2010 год.) бяха представени на дознателката и адвоката ни пусна молба за промяна на марката. По чл.65 от Наказателният кодекс ни очакваха единствено три дни за насрочване на датата на делото за мярката.

Дознателката, по искане на прокурорката е привикала и за свидетел допълнително шефа на Максим С.С. от „ДжиЕф Ай-ти Солюшън”, за да си изгради представа за личността и нрава на Максим С.С.

Тук ще вмъкна още едно процесуално нарушение, което се е опитвала да направи дознателката по случая. А именно това, че когато е взела показанията на Гаро Капулян (шефа на Максим), и му е предоставила документите по показанието за подпис, Гаро Капулян е поискал да ги прочете преди да ги подпише. Тя е казала „Не може”, той съответно е отказал да ги подпише, щом не му се дават за прочит и по думите му „Тя се ядоса и ми каза, че в такъв случай ще ме чака да дойда в 18:30ч вечерта в районното за официални показания по случая”. Той отиде, даде показания и този път тя му е дала да ги прочете и съответно ги е подписал.

В сряда, 03.02.2010 год., ние, семейството на Максим С.С., колегите му и всичките ни приятели започнахме да чакаме въпросните три дни с надеждата, че най-после Истината ще излезе на яве и Максим С.С. ще се прибере вкъщи.

На 05.02.2010 година със сутрешното си обаждане адвоката отново разби надеждите ни, като ни съобщи, че дознателката едва същият ден петък (от обещаната сряда) е внесла документите при прокурката. Веднага позвъних на г-н Крилчев с молба да потърси прокурорката и да разясни забавянето, но отговора, който е получил е бил именно този, че дознателката е забавила документите и че при прокурорката документите са дошли малко по-рано,същият ден. Тя на свой ред обещала да ги внесе в съда до вторник (09.02.2010 год.) и от там нататък започвали да текат въпросните три дни по чл.65 от НК.

Трябва да подчертая и още един факт, който стана ясен по време на делата, а именно това, че жената, обвиняваща Максим е разпитана веднага след извършеният й грабеж. На разпита дала показания, че е видяла лицето на извършителя, като го описва като много светъл в лице, със силно изразени скули и чип нос. Изпращам ви и снимка на Максим, от която става видно, че всъщност той е със слабо лице и орлов нос.

След задържането на Максим, вече след като го е разгледала добре, в момента на задържането му, в магазина й, докато пазарувал, на 12.01 и на 13.01., на очната ставка на 14.01 дава нови показания и сменя предишните си с описанието на извършителя, като вече описва Максим . Както каза и адвоката по време на делото – тя вече го е нарочила и понеже го вижда, в момента на пазаруването му при нея – на второто си свидетелстване го описва така както изглежда в момента.

....несправедливостта продължава.

В четвъртък 11.02.2010 год., в 13:00ч имаше дело за промяна на мярката.

Обаче, въпреки всичките доказателства и свидетели в полза на Максим – мярката не бе променена и Максим продължава да е задържан в ареста на гр.Пловдив.

Доказателствата в изложението на адвоката ни бяха следните:

Максим на 05.01.2010 год., е бил в интернет зала „ЗЕОН”, където и работи. Четирима свидетели с много точни показания посочиха, че Максим е бил от 16:30ч до късно през нощта в интернет залата и вербално е общувал с двама от свидетелите през цялата вечер и нощ. Неотлъчно са били до него.

Второто доказателство е финансовото състояние на Максим С.С. – участва в борда на директорите в три акционерни дружества. Гласувано му е голямо доверие, за да участва във въпросните дружества. Отделно е на трудов договор в „ЗЕОН” АД, и на граждански договор в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” ООД, където получава високо месечно възнаграждание, заради професионализма и качествата му, като служител.

Отделно, след убийството на майка му, през 1999 година, съдът отсъжда виновника за престъплението да изплати сумата от 20 000лв –кръвнина, която Максим не е поискал и до момента.

Третото доказателство бе свидетелстването на шефа на Максим в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” – където в показанията си посочва Максим С.С. като изключителна личност, с много примерно поведение и специалист, който е надхвърлил очакванията.

Приложени са и първите показания на обвиняващата го жена – където описва извършителя с различен, като външен вид, човек – от Максим.

Приложена бе и психиатричната експертиза, която е извършена на Максим – където се посочва, че е в много добро психическо състояние, че не е употребявал никога наркотици, и никога не е осъждан, и никога не са му предявявани обвинения.

Приложени са и документите за това, че вече има постоянен адрес в Пловдив и справката от съда в Плевен, че не е търсен вече за дело за свидетел.

Въпреки всички неоспорими доказателства съдия Тасев отсъди – задържане под стража и не уважи молбата ни за промяна на мярката в по-лека.

В прокуратурата сме пуснали и молби за проследяване на мрежата на телефона му, по време на самото престъпление в коя клетка се е намирал. Но за наше съжаление прокурора по делото не уважи молбата ни.

Друга молба, която сме пуснали в прокуратурата е изземване на записите от охранителните камери на банката, която е в непосредствена близост до интернет залата, в която работи Макс, за да стане видно от тях, че всъщност Максим влиза в залата в 16:30ч на 05.01.2010 година и излиза посред нощ, когато приключва работата си. По тази ни молба, прокурора по делото все още не се е произнесъл.

Сега продължавам изложението си по въпроса, защото днес 16.02.2010 год., бе проведено дело по обжалването ни, на решението на съда от 11.02.2010 го. В Окръжен съд град Пловдив.

Съдебният състав по делото – съдии Боюклиева, Влахова и Василев отново въпреки всички доказателства в наша полза и въпреки липсата на каквито и да било доказателства срещу Максим – само по думите на обвинителката, които както подчертах по-горе са рязко променени показания, след като нарочва Максим, отсъди следното решение:

Цитирам:

„По повод молбата за промяна на постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража”, в по-лека, съдът не уважава молбата. Съдът остава без мотиви. Съдът се разпуска.”

Мнението на всички ни (визирам себе си, юристи, адвокати и ангажирани медии) е, че съдиите в Пловдив са пристрастни към мнението на съдия Цацаров, който на 19.01.2010 на делото по протеста на прокуратурата постанови най-тежката мярка за неотклонение. От това му решение нито един съдия не желае да вземе различна страна или гледна точка, въпреки всички доказателства в наша полза.

По повод тези ни съмнения в момента търся процедурите по отвод на Съда в Пловдив, с молба да преместят делото в друг Районен/Окръжен съд.

Не знам какво да Ви напиша още..

Зная, че в крайна сметка, Вие Медиите се занимавате с къде-къде по тежки случая...но вече не зная към кого да се обърна.

Дъщеря ми всяка вечер плаче, тупайки страната на леглото, където Максим спи..малка е и няма да ме разбере, ако й обясня.

Отделно нямам представа как е Максим – невинен, лежи в ареста..

Поболяхме се..

И всичко стана заради това, че служителите, които задържаха Максим не си свършиха работата, когато им казах, че има свидетели, че Максим С.С. е бил на работа..

Разочарована съм от състоянието на нашата правосъдна система и всички процедури, които трябва да изтърпи човек..ако случайно го набедят..

Това е всичко, в най-общи линии.

Пиша Ви с надеждата да ни помогнете.

Давайки гласност на проблема ни можете да помогнете на много други хора, изпаднали в същото несправедливо положение.

Ние сме съвестни граждани. Никога не сме нарушавали законите, установени в нашата страна. Опитваме се, въпреки трудностите да живеем нормално и целесъобразно.

Максим С.С. работи на две места, за да успяваме да създадем добри условия на живот на нашето прекрасно дете.

Това, което искаме от вас е помощ.

В момента един НЕВИНЕН човек е задържан за постоянно в ареста на затвора в град Пловдив. И направихме всичко възможно, за да съберат доказателствата.

Пиша ви, защото от днешното събитие ме е страх, че може да дойде и някакво друго изненадващо забавяне...по каквито забавяния се позоваха до момента дознателката, служителите й и прокурорката.

Не е честно – в правова държава, да се нарушават по толкова нелеп начин човешките и гражданските права на човек.

Както каза една близка приятелка „Странно как само един свидетел и липса на каквито и да било други доказателства, може да вкара един интелигентен и честен човек без досие, в Съда и в затвора.”

Имената на адвокатите ни са:

Мирослав Каварджиков, който бе първоназначения ни избор за адвокат.

Адвоката, който свърши чудесна, но за съжаление не достатъчна за правосъдие, работа е Александър Спасов.

Представителят от офиса на Омбудсмана на РБългария е г-н Любомир Крилчев.

Прокурорката по делото ни е Светослава Пенчева.

Делото ни е заведено под номер 10/ от 2010 година в Шесто РПУ гр.Пловдив.

Дознател по случая е Тодорова, от Шесто РПУ-гр.Пловдив

Помогнете ни! Моля ви!

За край на изложението на случая ни искам да ви кажа, че за случая ни съм сезирала:

Министър-председателя на РБългария, г-н Бойко Борисов,

Главния прокурор на РБългария, г-н Борис Велчев,

Министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов,

И

Съм подала жалба към Инспекторат към ВСС, гр.София

С Уважение: Ксения Марианова Кузманова

Гр.Пловдив

Контакти:

Е-майл: kseniq.kuzmanova@gmail.om

GSM: +359 88 66 27810

Благодаря Ви!