Днес направихме една страхотна инициатива!!!
Аз и клоуна Иван Събчев (работи в детския център над ChillOut Cafe и забавлява деца на рожденните им дни) отидохме в Болница ВМИ в Онкологичното отделение и започнахме да радваме децата с бонбони, близалки и други лакомства и да надуваме балони.
Още от вратата, с влизането ни видях едно разплакано малко момченце с майка си, които стояха пред лекарски кабинет и ние с клоуна Иван отидохме до него, вързахме му балон, дадохме му сладки и се заиграхме. След това, влязохме в отделенията и видяхме толкова много малки сладури и започнахме с всички да си говорим и да ги веселим.
Няколко от лекарите, сестрите и родителите на децата идваха да ни питат някаква организация ли сме или Червен кръст и когато им казвахме, че е наша доброволна инициатива много се учудваха, защото при тях това много рядко се случвало или ако се случва то е на 1 юни или Коледа... Много ме озадачиха тези неща. Ужасно е...
Защо трябва да е празник, за да се сетиш за мъката в страната ни? Защо само ако на теб или на твой близък се случи такава трагедия се замисляш и виждаш цялата тази мъка с дечицата?
Незная как да обясня днешното си преживяване..
Толкова много малки усмивки и толкова много любов!
Аз и клоуна Иван Събчев (работи в детския център над ChillOut Cafe и забавлява деца на рожденните им дни) отидохме в Болница ВМИ в Онкологичното отделение и започнахме да радваме децата с бонбони, близалки и други лакомства и да надуваме балони.
Още от вратата, с влизането ни видях едно разплакано малко момченце с майка си, които стояха пред лекарски кабинет и ние с клоуна Иван отидохме до него, вързахме му балон, дадохме му сладки и се заиграхме. След това, влязохме в отделенията и видяхме толкова много малки сладури и започнахме с всички да си говорим и да ги веселим.
Няколко от лекарите, сестрите и родителите на децата идваха да ни питат някаква организация ли сме или Червен кръст и когато им казвахме, че е наша доброволна инициатива много се учудваха, защото при тях това много рядко се случвало или ако се случва то е на 1 юни или Коледа... Много ме озадачиха тези неща. Ужасно е...
Защо трябва да е празник, за да се сетиш за мъката в страната ни? Защо само ако на теб или на твой близък се случи такава трагедия се замисляш и виждаш цялата тази мъка с дечицата?
Незная как да обясня днешното си преживяване..
Толкова много малки усмивки и толкова много любов!
*P.S. - Детето на снимката с мен е моето малко приятелче Венци, което е най-усмихнатият ангел на света!!!
Снимката НЕ е свързана с инициативата.
2 коментара:
Много ме зарадва това, което си написала за този ден. Там беше и е много тъжно, самотно, подтискащо-тези абсолютно невинни децки душички, които нямат никаква вина за случващото им се, много от които са забравили, не по свое желание ангелските си усмивки, ... Много ми беше трудно да "работя" там, ако не беше твоята любов към децата, която ти, която стуй от теб, блика с невероятна сила, аз нямаше да мога да се справя. Тези тъжни дечица спечелиха невероятно много, заради твоята любяща усмивка, запазвайки дълго този спомен, съм сигурен че в някой момент ще се сетят за него и може би, ще им стане малко по леко. БЛАГОДАРЯ ТИ за невероятната помощ Ксения!
Здравейте. На този ден ни изписваха от Болницата. Вие и клоуна Иван Събчев ме срещнахте и дадохте балон за моето дете. Благодаря Ви. Този жест означаваше много за мен. Ако имаше повече хора като Вас, по Болниците щеше да има по-малко разплакани деца. Аз съм родител на дете с Муковисцидоза. Такива жестове и постъпки ме карат да продължавам да вярвам в доброто и да се боря, защото всички деца го заслужават. Благодаря, че Ви има!
Публикуване на коментар